Есен с вкус на марципан

Неделно спане до късно.

Следобен прекаран със стари познати.

Сумрачна разходка из квартала, докато листата падат тихо, а от прозорците струи светлина.

Уютно е.

Ваканция!

Ей това е то животът – цяла седмица почивка и книжки за компания! 🙂 И опити да се подготвя за екскурзоводстването ми след 2 седмици… Вълнувам се! 🙂

Много обичам

на хубавите хора да се случват хубави неща. 🙂

Честита нова 2011 възможност за това! 🙂

Off she goes

with her perfectly unkept hope…

Понякога ми се иска да потъна в самосъжалението си, да се вкопая дълбоко и да го изподсмърчам… А после да си пусна Down In A Hole и да се оттласна от дъното…

Понякога го правя.

Понякога не помага.

Понякога си мисля… Колко е хубаво, че е зима и можем да се загърнем с дебелите кожуси на депресията си, да се почувстваме уютно поне за малко и да имаме оправдание за това. А всъщност още е есен. И е дъждовно.

Дъждовно ми е.

For she still smiles…

And she’s still strong

🙂

Абе друго си е – помрънкаш, помрънкаш, пък ти мине 😉

прегръщ

Бира, шоколад и три празни чаши…

… и си заминаха.

Тя – към Люксембург,

той – към Франция.

А всъщност са семейство 🙂

И мои много любими приятели. Ще ми липсват… Разбира се, позитивното в цялата работа е, че те също ме обичат и ме канят на гости 🙂 Та някой ден… 😉

Щастлив понеделник

заради:

новия албум на Робърт Плант, който до днес е на разположение за безплатно слушане онлайн

това, че имам да уча по испански! 🙂

кубинските истории на малки хапки

презокеанските прегръдки

мисълта, че утре ще ми приготвят специална вечеря 🙂

рожденденските подаръци, които замислям

42-те бримки, на които се плете красивият ми бъдещ нов шал

очакваните скорошни чудесни срещи

идеята, че има кой да прочете това и да се усмихне с мен 🙂

Ten Years After

Добре де, не са десет години, ама докато свърша публикацията и ще е станала точно една година от пътуването до Лондон. През последните 365 дни трябваше да изтърпя доста критики и мрънкане от страна на половината ми читатели (благодаря на другата половина за търпението и мълчаливата подкрепа) за разказ и снимки и OMG! може би най-после ще публикувам нещо :)))

Като за начало – снимки.

Думите ще дойдат друг път обаче, в момента спят и сънуват Лондон 😉

All you need is…

Сутринта

излезе рано

за да разходи кучето.

Върна се

с розичка.

За мен.

🙂

Едно пролетно такова :)

Знаех си аз, че денят ще бъде специален! Усетих го още като улових честотата на Z-Rock, която ми бягаше сигурно повече от година. Почувствах го и в ритъма на Heartbreaker, който радиото ми поднесе. А когато слънцето се усмихна в очите ми, докато вървях през градинката, вече нямах никакво съмнение! Про-лет-е! :)))

И така, съвсем най-пролетно, малко по-късно Добрата фея влезе в офиса ни. Влетя забързано, завъртя се, метна ми едно импровизирано пликче с две усмивки и изхвърча. А аз останах зашеметена и (както се оказа) с подарък! 🙂 Еха! 🙂 Имам си билет за Боб Дилън! Ураааааа :)))

И не е като да имам рожден ден, о, не. А защото ще се зарадвам 🙂

Късмети

Новогодишни. Написани на листчета, навити на руло и забодени в едно импровизирано тирамису. И всичките имена на песни… Mercedes Benz, July Morning, Money, Yellow Submarine… Намерих си моите преди малко – Shine On You Crazy Diamond, Friends и Whole Lotta Love. Най-хубавите! 🙂 Мил спомен от посрещането на 2007, със супичка у Жу и после пийване на площада. 🙂