Category Archives: strange days

Есен с вкус на марципан

Неделно спане до късно.

Следобен прекаран със стари познати.

Сумрачна разходка из квартала, докато листата падат тихо, а от прозорците струи светлина.

Уютно е.

Advertisements

има 1 коментар

Filed under strange days, whole lotta love

Off she goes

with her perfectly unkept hope…

Понякога ми се иска да потъна в самосъжалението си, да се вкопая дълбоко и да го изподсмърчам… А после да си пусна Down In A Hole и да се оттласна от дъното…

Понякога го правя.

Понякога не помага.

Понякога си мисля… Колко е хубаво, че е зима и можем да се загърнем с дебелите кожуси на депресията си, да се почувстваме уютно поне за малко и да имаме оправдание за това. А всъщност още е есен. И е дъждовно.

Дъждовно ми е.

For she still smiles…

And she’s still strong

🙂

Абе друго си е – помрънкаш, помрънкаш, пък ти мине 😉

прегръщ

Вашият коментар

Filed under strange days

Бира, шоколад и три празни чаши…

… и си заминаха.

Тя – към Люксембург,

той – към Франция.

А всъщност са семейство 🙂

И мои много любими приятели. Ще ми липсват… Разбира се, позитивното в цялата работа е, че те също ме обичат и ме канят на гости 🙂 Та някой ден… 😉

2 Коментари

Filed under strange days, whole lotta love

Щастлив понеделник

заради:

новия албум на Робърт Плант, който до днес е на разположение за безплатно слушане онлайн

това, че имам да уча по испански! 🙂

кубинските истории на малки хапки

презокеанските прегръдки

мисълта, че утре ще ми приготвят специална вечеря 🙂

рожденденските подаръци, които замислям

42-те бримки, на които се плете красивият ми бъдещ нов шал

очакваните скорошни чудесни срещи

идеята, че има кой да прочете това и да се усмихне с мен 🙂

има 1 коментар

Filed under strange days, whole lotta love

Късмети

Новогодишни. Написани на листчета, навити на руло и забодени в едно импровизирано тирамису. И всичките имена на песни… Mercedes Benz, July Morning, Money, Yellow Submarine… Намерих си моите преди малко – Shine On You Crazy Diamond, Friends и Whole Lotta Love. Най-хубавите! 🙂 Мил спомен от посрещането на 2007, със супичка у Жу и после пийване на площада. 🙂 

2 Коментари

Filed under strange days, whole lotta love

Бохемско патладжанено

Лягам си под юргана на рози, в легло, пълно с пуканки, които изтупвам старателно. Заспивам в мир със себе си и Вселената. Ставам щастлива на сутринта и сред обветрени крайбрежни колиби пия кафе с мляко, облечена в морски треви и портокали. После връзвам макове върху бурно море и излизаме. Вървим през цвета на дъждовните локви, гмурваме се в есен, където дърветата са целунати от слънцето, а косите ни рисуват вятър. А падащите листа са с цвят на карамел или изсъхнало дъбово листо или лешников мус… Прегръдка и продължавам сама. Усмихвам се на непознатите и сядам на каменно стъпало за да погледам живота и да запиша. За да не забравя. За да не избяга. Щастието.

🙂

:: вдъхновението ::

::: музиката :::

2 Коментари

Filed under strange days, whole lotta love

Пътешественици

в двора на Арт хостела на Ангел Кънчев. Шестима фламандци от Антверпен, пътуващи из Източна Европа. Пристигнали днес, заминават вдругиден, невъзмутимо похапват оранжева супа.  Коментираме бири, фестивали, филм за готвач, бъдеща книга… Питат къде да отидат вечерта, ние препоръчваме бирички в парка. Допада им 🙂 Свежи млади хора, изживяващи приключение. Много ме радват такива 🙂 Интересно ние какво впечатление оставихме… 😀

3 Коментари

Filed under strange days, whole lotta love