Monthly Archives: юли 2009

Момичето и Момчето

Правят планове за първи път, заедно.

Мечтаят за пътешествия и за Прага.

Облепват прозореца на стаята с комикси.

Ощастливяват себе си и раздават на другите.

🙂

Advertisements

Вашият коментар

Filed under whole lotta love

Пътешественици

в двора на Арт хостела на Ангел Кънчев. Шестима фламандци от Антверпен, пътуващи из Източна Европа. Пристигнали днес, заминават вдругиден, невъзмутимо похапват оранжева супа.  Коментираме бири, фестивали, филм за готвач, бъдеща книга… Питат къде да отидат вечерта, ние препоръчваме бирички в парка. Допада им 🙂 Свежи млади хора, изживяващи приключение. Много ме радват такива 🙂 Интересно ние какво впечатление оставихме… 😀

3 Коментари

Filed under strange days, whole lotta love

Малки богове

Великият бог Ом ми е много любим, но е прекалено голям за да намери място в този списък 🙂

Обичам:

Да спя, докато навън вали. И най-много – да е ваканция, да съм се събудила, дъждът кротко да ромоли навън, а аз да знам, че няма закъде да бързам… разкош! 🙂

Палачинките на мама в неделя сутрин. Тогава стават най-вкусни, убедена съм 🙂

Да гледам небето. Винаги е различно и прекрасно, обичам да измислям на какво приличат облаците 🙂

Шоколад! И за да съм съвсем по темата с малките неща – и един бонбон Lindor е достатъчен да ме направи щастлива 🙂 Е, ако са повече – още по-добре 😉

Да пуснат любима песен по радиото или в някое заведение. Ужасно ме радват такива случайности 🙂

 Джин-с-тоник през лятото, ром-с-кола през зимата 🙂 Тия питиета ги пия винаги само с приятели затова ми носят много позитивно усещане 🙂 (Ъъъ, успях ли да замажа положението или още звуча алкохолишки? :D)

Ами това е то, представителната извадка от малките неща, които ме радват. Не вярвах, че пишман блогър като мен с 1,5 публикации средно на месец (по приблизителни сметки) някога ще бъде набутан във верижна игра, но ето на – случи се, Анчо е виновна 🙂 Аз обаче съм гад и няма да каня никой 😛 

Вашият коментар

Filed under whole lotta love

Easy like…

Ванилия. Канела.

Кора от портокал.

Мирише на неделя.

До късно си стоял

 

и се събуждаш бавно.

Кафето е разкошно.

Денят потегля плавно.

Какво ти трябва още?

 

Добро утроооооооооо :))))))

Faith No More допълват съвършенството на лежерността при мен 🙂 Може пък и да ги харесам до 14 август 😉

А стихчето, колкото и да ми се иска да съм го писала аз, е на Мария Донева 🙂 

Вашият коментар

Filed under strange days, whole lotta love