All you need is…

Сутринта

излезе рано

за да разходи кучето.

Върна се

с розичка.

За мен.

🙂

Advertisements

има 1 коментар

Filed under whole lotta love

Едно пролетно такова :)

Знаех си аз, че денят ще бъде специален! Усетих го още като улових честотата на Z-Rock, която ми бягаше сигурно повече от година. Почувствах го и в ритъма на Heartbreaker, който радиото ми поднесе. А когато слънцето се усмихна в очите ми, докато вървях през градинката, вече нямах никакво съмнение! Про-лет-е! :)))

И така, съвсем най-пролетно, малко по-късно Добрата фея влезе в офиса ни. Влетя забързано, завъртя се, метна ми едно импровизирано пликче с две усмивки и изхвърча. А аз останах зашеметена и (както се оказа) с подарък! 🙂 Еха! 🙂 Имам си билет за Боб Дилън! Ураааааа :)))

И не е като да имам рожден ден, о, не. А защото ще се зарадвам 🙂

Вашият коментар

Filed under whole lotta love

Късмети

Новогодишни. Написани на листчета, навити на руло и забодени в едно импровизирано тирамису. И всичките имена на песни… Mercedes Benz, July Morning, Money, Yellow Submarine… Намерих си моите преди малко – Shine On You Crazy Diamond, Friends и Whole Lotta Love. Най-хубавите! 🙂 Мил спомен от посрещането на 2007, със супичка у Жу и после пийване на площада. 🙂 

2 Коментари

Filed under strange days, whole lotta love

Бохемско патладжанено

Лягам си под юргана на рози, в легло, пълно с пуканки, които изтупвам старателно. Заспивам в мир със себе си и Вселената. Ставам щастлива на сутринта и сред обветрени крайбрежни колиби пия кафе с мляко, облечена в морски треви и портокали. После връзвам макове върху бурно море и излизаме. Вървим през цвета на дъждовните локви, гмурваме се в есен, където дърветата са целунати от слънцето, а косите ни рисуват вятър. А падащите листа са с цвят на карамел или изсъхнало дъбово листо или лешников мус… Прегръдка и продължавам сама. Усмихвам се на непознатите и сядам на каменно стъпало за да погледам живота и да запиша. За да не забравя. За да не избяга. Щастието.

🙂

:: вдъхновението ::

::: музиката :::

2 Коментари

Filed under strange days, whole lotta love

Don’t Waste Water

Съвсем в тон с Blog Action Day 2009: Climate Change и съвсем случайно стигнало до мен по фейсбук…

Толкова от Fur Jam, а аз най-вдъхновено и тържествено обещавам по-кратки душове занапред! (Анчо, вярвам че ти ще го оцениш това ;))

Да видим някой ще познае ли оригиналната песен… 🙂

3 Коментари

Filed under soul music, whole lotta love

Given To Fly

18 август, O2 Arena, Лондон

Вратите се отварят в 18:30, аз се нареждам половин час по-рано, не че е от значение – имам си място, но просто да съм там 🙂 Залата е космическа, вижда се с излизането от метрото и много впечатлява. Докато чакам и се оглеждам наоколо, през една опашка от моята зървам Марко – италианецът от фейсбук, който искаше да се запознае с всички фенове на Pearl Jam. Отивам да кажа здрасти и да споделя с някой радостта си. Как беше концертът в Берлин? – Beautiful! Beautiful!!! Веднага вади апарата и показва снимки, това му е шести концерт на Pearl Jam и няма намерение да спира. Говорим си известно време на англо-италиански и се разделяме в залата, в различни сектори сме. В моя първоначално има само 5-6 човека, хората са умни – подгряващата група започва в 19:30, а Pearl Jam чак в 20:45 (от Ticketmaster изпратиха програмата на мейла седмица предварително), така че няма нужда да се идва рано, ама аз нали нямам търпение… Залата се пълни бавно, даже прекалено бавно според мен. Gomez свирят малко повече от половин час, не са лоши, но и не блестят с нещо особено. Така или иначе не съм дошла заради тях 🙂 Малко преди да започнат Pearl Jam, сцената е готова, а в залата вече няма нито едно свободно място. Точно пред мен се настаняват четирима здравеняци, които повече подхождат на тениски с надпис The beer drinking team, отколкото на този концерт. Момчетата обаче се оказват големи фенове, знаят всички текстове и ме радват много.

И така някъде към 20:45 от тъмното зазвучават първите акорди на Release, публиката полудява и скача на крака, започва моето най-прекрасно и вълнуващо преживяване. Групата е невероятна… Еди вади онзи глас, който обожавам и ни въвежда в една неописуема емоция… I’ll ride the wave, where it takes me… I’ll hold the pain… Release me! Никога няма да го забравя това начало, никога! Както и това, което последва 🙂 Animal, Corduroy, Why Go, Elderly Woman Behind The Counter In A Small Town… (сетлиста го има в сайта, не съм записвала ;)) I just want to scream… hello! мощно се включва публиката 🙂 А групата, групата… неизчерпаем източник на енергия и настроение! Страхотни, страхотни! Такъв звук, такова чувство… В един момент бяха с три китари и баса на Джеф, неописуемо!!! Even flow, thoughts arrive like butterflies… сякаш минава вълна…

Всичко наред ли е, пита Еди, чува ли се добре отзад? Тук усещам някакво напрежение, моля ви, като преброя до три да минете три крачки назад. Едно, две, три, публиката на терена се отдръпва без да гледа зад себе си, доверявайки се единствено на гласа на Еди. Много мило ми стана от гледката и от загрижеността 🙂

Black! Любима и обожавана от всички. Аз се разтапям от удоволствие, ставам на локвичка на пода. Не, разтварям се във въздуха и се понасям с мелодията… I’m spinning, oh, I’m spinning… How quick the sun can, drop away?… I know someday you’ll have a beautiful life, I know you’ll be a star in somebody else’s sky, but why, why, why can’t it be, can’t it be mine?… И накрая… We belong, we belong together, together, TOGETHER!

Избухваме после на Life Wasted и Blood и групата изчезва за малко. Ние обаче си ги искаме обратно и те се появяват с първо изпълнение на живо на Supersonic, парче от новия албум. Следват Hail Hail и Footsteps и… О, Боже! О, Боже!!! Чувам първите акорди и не мога да повярвам… I’m borrowing this, казва Еди… Love Reign O’er Me!!!!!!!!!!!!!!!!!! Не съм се и надявала на това. Повече щастие, отколкото мога да понеса, притискам сърцето си за да не изхвръкне 🙂 А след това… It’s evolution, baby! 😉 Alive завършва първия бис. Песента, от която се влюбих в Pearl Jam. Песента, от която лъха толкова свобода. Пеем, политаме, завихряме енергия, която може да захрани цял Лондон.

Втори бис. To make it complete… Запяваме ние, Еди се включва на втория куплет. She lies and says she’s in love with him, can’t find a better man… She dreams in color, she dreams in red, can’t find a better man… Can’t find a better BAND! 🙂 И после още една прекрасна изненада – Crazy Mary с любимия рефрен Take a bottle, drink it down, pass it around! 🙂 Усещам, че концертът върви към края, а аз не искам да свършва. Искам да остана завинаги в този вълшебен момент на безвремие и красота. Уви… Още три песни и край. Ще се видим скоро, обещава Еди. Всички му вярваме. Преди това е благодарил на тези, които са пътували отнякъде за да дойдат на концерта, чувствам се лично спомената 🙂 Догодина се надявам да стигнат и до тук, ако не – пак ще ги гоня някъде из Европа, един концерт не е достатъчен 🙂

Even flow, thoughts arrive like butterflies

4 Коментари

Filed under soul music, whole lotta love

Can you feel it, see it, hear it today?

Вече съм вкъщи, жълтата фестивална лента за ръката е срязана, а вчерашният ден ми изглежда като изсънуван 🙂 Пътуването, биричката на плажа и шляпането във вълните, мокрите крачоли и полепналия пясък по краката, шарената готина тълпа на феста, концертът на Faith No More, изгледан от най-отпред, лудият Майк Патън, адското главоболие, чудесните (не)случайни срещи, многото други неосъществени, спането в колата под два 150-годишни ливански кедъра… И Бургас ми хареса много, не се бях заглеждала толкова по него досега (догодина повече, надявам се :)) Забравям, че не изпълниха Take This Bottle и запомням само хубавото, а то беше всичко останало 🙂

5 Коментари

Filed under like a rolling stone, soul music, whole lotta love