Off she goes

with her perfectly unkept hope…

Понякога ми се иска да потъна в самосъжалението си, да се вкопая дълбоко и да го изподсмърчам… А после да си пусна Down In A Hole и да се оттласна от дъното…

Понякога го правя.

Понякога не помага.

Понякога си мисля… Колко е хубаво, че е зима и можем да се загърнем с дебелите кожуси на депресията си, да се почувстваме уютно поне за малко и да имаме оправдание за това. А всъщност още е есен. И е дъждовно.

Дъждовно ми е.

For she still smiles…

And she’s still strong

🙂

Абе друго си е – помрънкаш, помрънкаш, пък ти мине 😉

прегръщ

Advertisements

Вашият коментар

Filed under strange days

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s