Magical Mystery Tour

От вълнение и нетърпение се нареждам първа за check-in, а после пътуването минава някак неусетно (да, проспах го ;))… Кацане в Манчестър, паспортна проверка, багаж, бързане по движещите се пътечки (които също са с обратно движение), купуване на погрешен билет, след това чакане на правилния автобус, експлозия на кока-кола, пътуване до Честър по нов маршрут, и най-после – прегръщане на Яни и П. 🙂 И радост, радост… После дълги разговори на чаша капучино, докато чакаме другите гости да се наспят – толкова неща има за наваксване, а времето си върви… И разходки, и кръчми, и много бира. И слънце сутрин, и облаци, когато излизаме, и няколко чаши английски дъжд, и смях 🙂 А аз спя в синя стая с плакат на Стивън Джерард и нощем слушам любовните песни на птичките, а сутрин скърцането на пода, когато другите стават (обикновено преди мен :)).

Отивате в Манчестър и си носите фотоапарати?! Няма нищо добро в Манчестър, даже и футболният отбор. Не, всъщност има – влакът обратно към вкъщи. – ни казва таксиметровият шофьор, докато ни вози към гарата. Ние обаче поемаме риска и отиваме. И e чудесно! Вярно, малко се поизгубваме още при пристигането, но след това… Посещение на Old Trafford – много, много вълнуващо и интересно, вече съм сертифициран фен на Manchester United 🙂 И похапване за възстановяване на силите и после вече става тъмно, нямаме много време за разходки, правим само едно кръгче из центъра и стигаме до Колелото. А то свети в тъмното и е голямо и прави четири завъртания! А гледката е зашеметяваща! Светлинки навсякъде, докато един глас в кабинката ни обяснява какво се вижда, но ние не го слушаме, защото сме заети да възклицаваме колко е чудесно 🙂 И всеки път като приближаваме мястото за слизане стискаме палци да има още едно завъртане 🙂

Започвам радостно рано рождения си ден, понеже Анчо ме събужда с sms още в 6 часа 🙂 А за закуска има подаръци и торта с 6 свещички (защото ставам на 6 години, разбира се ;)) И после – най-големият подарък – любимият Ливърпул 🙂 Има нещо в тоя град, което го прави неустоим, поне за мен 🙂 Разходки насам-натам, катедралата, доковете и естествено – The Cavern 🙂 Обичам го това място! Не успяваме да открием масата, на която написахме имената си миналата година, жалко – или е преместена, или още хора са писали след нас. За сметка на това сега се отбелязваме на една чисто нова и все още ненадраскана 🙂 И съм много щастлива, защото съм там, с тези хора, и е прекрасно. А на сцената готин тип свири парчета на Beatles и аз се размазвам 🙂 Тръгваме си по някое време – уморени, весело-пияни и отново на вълна I love Liverpooool!  🙂

Последните дни прекарваме в обиколки на кръчмите в Честър, пазаруване и игри на Conquiztador (We suck! :)) Ходим и в клуб, където пускат Rolling Stones, Bob Marley и Led Zeppelin и на мен все повече не ми се тръгва… Събирам багажа си ужасно дълго, запълвам докрай всяко свободно пространство в раницата и куфара. А най-отгоре в ръчния ми багаж се настанява плюшено мече и си мисля колко ще е весело, ако пак ме проверяват на security-то 🙂

Ставаме рано в последния ден. Първо оставяме Баша и Анджей на летището в Ливърпул (летище Джон Ленън с надписа Above us only sky, което много ми се искаше да зърна :)), а после и мен в Манчестър. И се разделяме с много прегръдки и уверения, че пак ще се видим, може би не тази година, но следващата… 😉

Advertisements

Вашият коментар

Filed under like a rolling stone, whole lotta love

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s