with her perfectly unkept hope…
Понякога ми се иска да потъна в самосъжалението си, да се вкопая дълбоко и да го изподсмърчам… А после да си пусна Down In A Hole и да се оттласна от дъното…
Понякога го правя.
Понякога не помага.
Понякога си мисля… Колко е хубаво, че е зима и можем да се загърнем с дебелите кожуси на депресията си, да се почувстваме уютно поне за малко и да имаме оправдание за това. А всъщност още е есен. И е дъждовно.
Дъждовно ми е.
For she still smiles…
And she’s still strong
Абе друго си е – помрънкаш, помрънкаш, пък ти мине 
