Добре де, не са десет години, ама докато свърша публикацията и ще е станала точно една година от пътуването до Лондон. През последните 365 дни трябваше да изтърпя доста критики и мрънкане от страна на половината ми читатели (благодаря на другата половина за търпението и мълчаливата подкрепа) за разказ и снимки и OMG! може би най-после ще публикувам нещо 
))
Като за начало – снимки.
Думите ще дойдат друг път обаче, в момента спят и сънуват Лондон 
Хей, здрасти. (:
Аз не съм от читателите, които са очаквали публикация, но те намерих случайно и снимката на header-а ти ме усмихна.
Страшен вкус за музика, а ако съдя по намеците за Пратчет тук-там – и за книги, имаш. (: Ще мятам по око, в случай, че драснеш нещо.
еее, доживях!!! не десет, сто години минаха
))
))))
много хубави снимки и доста непознати за мен места, има накъде още из Лондон с бебо на гръб
@Ръфлек – Благодаря за милите думи, ще се радвам да наминаваш
Прага ми е голяма любов, да, но в интерес на истината трябва да призная, че снимката от шапката я краднах отнякъде 
А ти пишеш много свежо, почти съм ти изчела блога вече. Страшно ти се кефя на пътуването, браво за ентусиазма! 
@Жу – Направо си те представих как го казваш това за стоте години
Из Лондон винаги има накъде още, май 