Ваканция!

Ей това е то животът – цяла седмица почивка и книжки за компания! И опити да се подготвя за екскурзоводстването ми след 2 седмици… Вълнувам се!

Много обичам

на хубавите хора да се случват хубави неща.

Честита нова 2011 възможност за това!

 

Off she goes

with her perfectly unkept hope…

Понякога ми се иска да потъна в самосъжалението си, да се вкопая дълбоко и да го изподсмърчам… А после да си пусна Down In A Hole и да се оттласна от дъното…

Понякога го правя.

Понякога не помага.

Понякога си мисля… Колко е хубаво, че е зима и можем да се загърнем с дебелите кожуси на депресията си, да се почувстваме уютно поне за малко и да имаме оправдание за това. А всъщност още е есен. И е дъждовно.

Дъждовно ми е.

For she still smiles…

And she’s still strong

Абе друго си е – помрънкаш, помрънкаш, пък ти мине

прегръщ

Бира, шоколад и три празни чаши…

… и си заминаха.

Тя – към Люксембург,

той – към Франция.

А всъщност са семейство

И мои много любими приятели. Ще ми липсват… Разбира се, позитивното в цялата работа е, че те също ме обичат и ме канят на гости Та някой ден…

Щастлив понеделник

заради:

новия албум на Робърт Плант, който до днес е на разположение за безплатно слушане онлайн

това, че имам да уча по испански!

кубинските истории на малки хапки

презокеанските прегръдки

мисълта, че утре ще ми приготвят специална вечеря

рожденденските подаръци, които замислям

42-те бримки, на които се плете красивият ми бъдещ нов шал

очакваните скорошни чудесни срещи

идеята, че има кой да прочете това и да се усмихне с мен

Ten Years After

Добре де, не са десет години, ама докато свърша публикацията и ще е станала точно една година от пътуването до Лондон. През последните 365 дни трябваше да изтърпя доста критики и мрънкане от страна на половината ми читатели (благодаря на другата половина за търпението и мълчаливата подкрепа) за разказ и снимки и OMG! може би най-после ще публикувам нещо ))

Като за начало – снимки.

Думите ще дойдат друг път обаче, в момента спят и сънуват Лондон

All you need is…

Сутринта

излезе рано

за да разходи кучето.

Върна се

с розичка.

За мен.

Едно пролетно такова :)

Знаех си аз, че денят ще бъде специален! Усетих го още като улових честотата на Z-Rock, която ми бягаше сигурно повече от година. Почувствах го и в ритъма на Heartbreaker, който радиото ми поднесе. А когато слънцето се усмихна в очите ми, докато вървях през градинката, вече нямах никакво съмнение! Про-лет-е! ))

И така, съвсем най-пролетно, малко по-късно Добрата фея влезе в офиса ни. Влетя забързано, завъртя се, метна ми едно импровизирано пликче с две усмивки и изхвърча. А аз останах зашеметена и (както се оказа) с подарък! Еха! Имам си билет за Боб Дилън! Ураааааа ))

И не е като да имам рожден ден, о, не. А защото ще се зарадвам

Късмети

Новогодишни. Написани на листчета, навити на руло и забодени в едно импровизирано тирамису. И всичките имена на песни… Mercedes Benz, July Morning, Money, Yellow Submarine… Намерих си моите преди малко – Shine On You Crazy Diamond, Friends и Whole Lotta Love. Най-хубавите!  Мил спомен от посрещането на 2007, със супичка у Жу и после пийване на площада.  

Бохемско патладжанено

Лягам си под юргана на рози, в легло, пълно с пуканки, които изтупвам старателно. Заспивам в мир със себе си и Вселената. Ставам щастлива на сутринта и сред обветрени крайбрежни колиби пия кафе с мляко, облечена в морски треви и портокали. После връзвам макове върху бурно море и излизаме. Вървим през цвета на дъждовните локви, гмурваме се в есен, където дърветата са целунати от слънцето, а косите ни рисуват вятър. А падащите листа са с цвят на карамел или изсъхнало дъбово листо или лешников мус… Прегръдка и продължавам сама. Усмихвам се на непознатите и сядам на каменно стъпало за да погледам живота и да запиша. За да не забравя. За да не избяга. Щастието.

:: вдъхновението ::

::: музиката :::